Foreign Policy: Как Босна може да разбие Европа
Завръщането на сръбския шовинизъм може да провокира нова война
Не е елементарно да бъдеш европейски водач. Вашингтон, който обичайно е най-важният съдружник на Европа, обръща тил на НАТО и развива по-тесни връзки с съветския президент Владимир Путин. Освен това Съединените щати постановиха огромни мита върху съвсем целия европейски импорт, което заплашва икономическия напредък на континента. Междувременно съветските сили напредват постепенно, само че устойчиво в Украйна, заплашвайки нейния суверенитет. Последното нещо, от което се нуждае Европа, е нова рецесия, написа.
И въпреки всичко една такава рецесия назрява тъкмо в средата на континента. Под управлението на Милорад Додик Република Сръбска - цялост от следени от Сърбия територии - се пробва да се отдели от Босна и Херцеговина. Той основава паралелни държавни институции и разпалва етническо напрежение, като твърди, че Република Сръбска би трябвало да се откъсне от Босна, с цел да отбрани сръбския народ. Той изгони босненските чиновници от съвсем половината от земите на своя район. За да постави завършек на тези дейности, босненският държавен съд забрани на Додик да заема длъжността и го осъди на затвор. Оттогава обаче Додик е направил визити в Израел, Русия и Сърбия. У дома той е охраняван от локалната полиция.
Ако Република Сръбска в действителност се откъсне, Европа може да си навлече неприятности. От 1992 година до 1995 година в Босна се води война сред бошняци, хървати и сърби, като последните две групи са подкрепяни от прилежащите Хърватия и Сърбия. Сраженията бяха жестоки: хиляди хора починаха, а сръбските водачи и чиновници направиха геноцид в Сребреница. Конфликтът завърши едвам след намесата на НАТО и коалиция от външни страни, която оказа помощ за основаването на сегашната босненска страна. Ако Босна и Херцеговина се разпадне, мнозина се притесняват, че насилието ще се върне.
За да предотвратят евентуална злополука, европейските и американските водачи ще би трябвало да отделят повече запаси за страната. Те ще би трябвало да изпратят повече миротворци, които да поддържат босненските управляващи в битката им против отцепването. Използвайки изключителната надзорна власт, която Западът резервира в Босна след края на войната, те ще би трябвало да оказват помощ за реформирането на босненската конституция, тъй че централното държавно управление на страната да не бъде толкоз лимитирано, колкото е в този момент. Те ще би трябвало да укрепят националните институции на Босна, тъй че чиновниците на Република Сръбска (или на която и да е друга единица) да не могат просто да се опълчват на централното държавно управление.
Подобно на доста други страни с етнически безредици, Босна и Херцеговина се ръководи от профилирана рамка за шерване на властта, основана с Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, което постави завършек на войната в страната. Съгласно изискванията на това съглашение двата съществени субекта в Босна - доминираната от бошняци и хървати Федерация Босна и Херцеговина и доминираната от сърби Република Сръбска - могат да постановат несъгласие върху измененията в националната политика. Представителството е концентрирано върху тези три съществени етнически групи. Дори и при тези договорености държавното управление на страната би трябвало да се подчинява на Службата на висшия представител - ръководен от Запада орган, който може да трансформира законите на Босна.
Тази рамка предлага функционално неограничена власт на политическите водачи в границите на техните етнически групи, както и власт да попречват висшето държавно управление. Никой не се е възползвал от това по-добре от Додик. През последните две десетилетия Додик, заемайки разнообразни управителни постове, работи за систематичното разрушение на босненските държавни институции. Той и неговите чиновници да вземем за пример неведнъж са налагали несъгласие на напъните на босненското държавно управление да се интегрира в НАТО и Европейския съюз. Може би още по-важно е, че Додик работи за изваждането на своите територии от правосъдните, митническите и охранителните институции на централното държавно управление.
През по-голямата част от този интервал Додик избягваше да носи отговорност за дейностите си. Западните публични лица го намираха за разочароващ, само че избраха да го успокояват, вместо да му се опълчват. Въпреки това през последните няколко години той се сблъска със опозиция.
Додик обаче отхвърля да одобри решението на съда. Вместо да подаде оставка и да се съобщи, той ескалира напъните си. Той накара Народното събрание на Република Сръбска да забрани на босненския държавен съд, босненската прокуратура, Висшия правосъден и прокурорски съвет и босненската полиция да работят на територията на страната. Законът даже криминализира наличието на босненски държавни институции на територията на Република Сръбска, като планува строги санкции за локални чиновници, които сътрудничат на чиновници на централната власт. Едновременно с това Додик вкара указател на задграничните сътрудници, който наблюдава и насочва вниманието към гражданското общество.
Всички тези сепаратистки закони са противозаконни и бяха анулирани от Конституционния съд на Босна. Но босненските държавни институции в действителност отчасти се отдръпнаха от територията на Република Сръбска.
Босненската страна ще се опита да се отбрани, без значение от това какъв брой тежко е ситуацията. Но това, което отличава тази рецесия от предходните, е тлеещото измежду босненските политически водачи, а ненапълно и измежду интернационалните, схващане, че настоящето политическо управление на Република Сръбска не може да остане отпред.
Унгарският заместник-министър на външните работи Левент Магяр също посети Република Сръбска, с цел да поддържа преврата на Додик. Унгария вижда в Додик съдружник в напъните си да сътвори коалиция от нелиберални водачи в Европа, а той споделя техните проруски позиции.
Междувременно Съединените щати би трябвало да разширят съществуващата си рамка от наказания. Западните страни би трябвало да разширят и физическото си наличие в страната. От края на войната Босна и Херцеговина е хазаин на забележителна европейска мироопазваща задача. Участващите в нея страни би трябвало да изпратят още повече войници; по този начин те ще могат да поддържат босненската държавна полиция при ареста на Додик. Миротворците могат да се разположат и на границата на Босна със Сърбия, с цел да попречат на Вучич да се намеси.
В по-дългосрочен проект Западът ще би трябвало да реформира политическата система на Босна. Действията на Додик са основен тест за европейските водачи.
В същото време Европа и Съединени американски щати би трябвало да оказват помощ на Босна да развие по-силен потенциал в региона на защитата и сигурността.
Съединените щати и Европа би трябвало да извърнат особено внимание на област Бръчко. Това парче територия разделя двете половини на Република Сръбска и сега не е част от нито една от тях. Според интернационалното право обаче западните сили могат да причислят Бръчко към Република Сръбска или към федерацията, в случай че един от двата субекта не съблюдава Дейтънското съглашение. Първата не го прави и по тази причина Западът би трябвало да сложи Бръчко във федерацията. Това ще затрудни доста всеки опит за обособяване.
Не е елементарно да бъдеш европейски водач. Вашингтон, който обичайно е най-важният съдружник на Европа, обръща тил на НАТО и развива по-тесни връзки с съветския президент Владимир Путин. Освен това Съединените щати постановиха огромни мита върху съвсем целия европейски импорт, което заплашва икономическия напредък на континента. Междувременно съветските сили напредват постепенно, само че устойчиво в Украйна, заплашвайки нейния суверенитет. Последното нещо, от което се нуждае Европа, е нова рецесия, написа.
И въпреки всичко една такава рецесия назрява тъкмо в средата на континента. Под управлението на Милорад Додик Република Сръбска - цялост от следени от Сърбия територии - се пробва да се отдели от Босна и Херцеговина. Той основава паралелни държавни институции и разпалва етническо напрежение, като твърди, че Република Сръбска би трябвало да се откъсне от Босна, с цел да отбрани сръбския народ. Той изгони босненските чиновници от съвсем половината от земите на своя район. За да постави завършек на тези дейности, босненският държавен съд забрани на Додик да заема длъжността и го осъди на затвор. Оттогава обаче Додик е направил визити в Израел, Русия и Сърбия. У дома той е охраняван от локалната полиция.
Ако Република Сръбска в действителност се откъсне, Европа може да си навлече неприятности. От 1992 година до 1995 година в Босна се води война сред бошняци, хървати и сърби, като последните две групи са подкрепяни от прилежащите Хърватия и Сърбия. Сраженията бяха жестоки: хиляди хора починаха, а сръбските водачи и чиновници направиха геноцид в Сребреница. Конфликтът завърши едвам след намесата на НАТО и коалиция от външни страни, която оказа помощ за основаването на сегашната босненска страна. Ако Босна и Херцеговина се разпадне, мнозина се притесняват, че насилието ще се върне.
За да предотвратят евентуална злополука, европейските и американските водачи ще би трябвало да отделят повече запаси за страната. Те ще би трябвало да изпратят повече миротворци, които да поддържат босненските управляващи в битката им против отцепването. Използвайки изключителната надзорна власт, която Западът резервира в Босна след края на войната, те ще би трябвало да оказват помощ за реформирането на босненската конституция, тъй че централното държавно управление на страната да не бъде толкоз лимитирано, колкото е в този момент. Те ще би трябвало да укрепят националните институции на Босна, тъй че чиновниците на Република Сръбска (или на която и да е друга единица) да не могат просто да се опълчват на централното държавно управление.
Подобно на доста други страни с етнически безредици, Босна и Херцеговина се ръководи от профилирана рамка за шерване на властта, основана с Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година, което постави завършек на войната в страната. Съгласно изискванията на това съглашение двата съществени субекта в Босна - доминираната от бошняци и хървати Федерация Босна и Херцеговина и доминираната от сърби Република Сръбска - могат да постановат несъгласие върху измененията в националната политика. Представителството е концентрирано върху тези три съществени етнически групи. Дори и при тези договорености държавното управление на страната би трябвало да се подчинява на Службата на висшия представител - ръководен от Запада орган, който може да трансформира законите на Босна.
Тази рамка предлага функционално неограничена власт на политическите водачи в границите на техните етнически групи, както и власт да попречват висшето държавно управление. Никой не се е възползвал от това по-добре от Додик. През последните две десетилетия Додик, заемайки разнообразни управителни постове, работи за систематичното разрушение на босненските държавни институции. Той и неговите чиновници да вземем за пример неведнъж са налагали несъгласие на напъните на босненското държавно управление да се интегрира в НАТО и Европейския съюз. Може би още по-важно е, че Додик работи за изваждането на своите територии от правосъдните, митническите и охранителните институции на централното държавно управление.
През по-голямата част от този интервал Додик избягваше да носи отговорност за дейностите си. Западните публични лица го намираха за разочароващ, само че избраха да го успокояват, вместо да му се опълчват. Въпреки това през последните няколко години той се сблъска със опозиция.
Додик обаче отхвърля да одобри решението на съда. Вместо да подаде оставка и да се съобщи, той ескалира напъните си. Той накара Народното събрание на Република Сръбска да забрани на босненския държавен съд, босненската прокуратура, Висшия правосъден и прокурорски съвет и босненската полиция да работят на територията на страната. Законът даже криминализира наличието на босненски държавни институции на територията на Република Сръбска, като планува строги санкции за локални чиновници, които сътрудничат на чиновници на централната власт. Едновременно с това Додик вкара указател на задграничните сътрудници, който наблюдава и насочва вниманието към гражданското общество.
Всички тези сепаратистки закони са противозаконни и бяха анулирани от Конституционния съд на Босна. Но босненските държавни институции в действителност отчасти се отдръпнаха от територията на Република Сръбска.
Босненската страна ще се опита да се отбрани, без значение от това какъв брой тежко е ситуацията. Но това, което отличава тази рецесия от предходните, е тлеещото измежду босненските политически водачи, а ненапълно и измежду интернационалните, схващане, че настоящето политическо управление на Република Сръбска не може да остане отпред.
Унгарският заместник-министър на външните работи Левент Магяр също посети Република Сръбска, с цел да поддържа преврата на Додик. Унгария вижда в Додик съдружник в напъните си да сътвори коалиция от нелиберални водачи в Европа, а той споделя техните проруски позиции.
Междувременно Съединените щати би трябвало да разширят съществуващата си рамка от наказания. Западните страни би трябвало да разширят и физическото си наличие в страната. От края на войната Босна и Херцеговина е хазаин на забележителна европейска мироопазваща задача. Участващите в нея страни би трябвало да изпратят още повече войници; по този начин те ще могат да поддържат босненската държавна полиция при ареста на Додик. Миротворците могат да се разположат и на границата на Босна със Сърбия, с цел да попречат на Вучич да се намеси.
В по-дългосрочен проект Западът ще би трябвало да реформира политическата система на Босна. Действията на Додик са основен тест за европейските водачи.
В същото време Европа и Съединени американски щати би трябвало да оказват помощ на Босна да развие по-силен потенциал в региона на защитата и сигурността.
Съединените щати и Европа би трябвало да извърнат особено внимание на област Бръчко. Това парче територия разделя двете половини на Република Сръбска и сега не е част от нито една от тях. Според интернационалното право обаче западните сили могат да причислят Бръчко към Република Сръбска или към федерацията, в случай че един от двата субекта не съблюдава Дейтънското съглашение. Първата не го прави и по тази причина Западът би трябвало да сложи Бръчко във федерацията. Това ще затрудни доста всеки опит за обособяване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ